Have we ever met? Are going to be my enemy or friend?|Allison and Malia

Блондинката отвори прозореца на стаята си и скочи. Искаше й се да прави това, което сърцето й желаеше и щеше да го направи. Щеше да отиде на едно от онези незаконни състезания с коли, щеше да се напие и щеше да се забавлява. Повече нямаше да бъде задръстенячката. Не желаеше да бъде такава. Искаше да бъде различна. И под "Различна" не приемайте това да бъде като останалите, още един робот в армията на комплексарите. Нещо много по-добро.
Блондинката се затича, но не погледна встрани. Голяма грешка.
Колата спря, но прекалено късно. Момичето беше прегазено.

Алисън скочи от леглото си, а сърцето й биеше лудо. Не за първи път сънуваше този сън с това непознато ммомиче и всеки път се случваше едно и също.  Алисън беше както наблюдател на случващото се, така и извършител на прастъплението.  Възможно ли бе това да е някакъв знак, че все пак нещо не е наред с нея? И тя не знаеше отговора на този въпрос, но се надяваше да не е така.
Брюнетката стана от леглото си и погледна часа.  05:30.  Вече беше време за ставане и малко тренировка в гората.  Тя извърши нужните и процедури за освежаване и се облече в черен клин и потник.  Обу удобните си маратонки и изхвърча от къщата.
Слънцето беше започнало да се появява иззад хоризонта и картината в тези ранни зори беше неорисуема.  Сякаш природата се прераждаше, а тя бе свидетел на  това красиво преобразяване.  Росата по листата отразяваше светлината и блестеше като малки скъпоценни камъчета.  Но този прекрасен миг бе нарушен от някакъв звук.  Кой ли беше?
- Кой е там? - извика Алисън,  надявайки се че въображението й си прави шегички с нея .

Пп/много тъпо, но не ме бива в първите постове.  Ако е кратко се извинявам.  От телефона не мога да премеря

Спомените ми винаги нахлуваха в главата ми когато се отпуснех за малко.Странно е как след всичко което съм преживяла не мога да забравя последните мигове от катастроата,все едно туко о се случва.Тези ложши мисили се явяваха само когато спях и подсъзнанието и вината взимаха контрола.Трудно се отпуска човек когато такива неа се въртят в главата му,но понякога успяхах понякога не.Тази нощ бе от тези в които трудно заспивах.Прекарвайки отново будна ноща ми се прииска да отида на мястото което не съм посеавала от години за да се опитам да се избавя от тези огризения и кошмари.
Оправяйки се набързо и стремейки се да отида по тъмно така че никой да не разбере че съм там,нещата не се получиха.Когато стигнах вече се съмваше и лъчите на слънцето озаряваха всичко,но това не ме спря.
Слязох от колата си и се насочих към мястото малко по-нагоре от където бях спряла.
Вървейки чух стъпки и спрях,огледах се и усетих чуждо присъствие.Напрвих още няколко крачки и непознатия субект вече ме бе чул и извика.
Приближих се към човека и забелязах че е момиче,не я познавах може би защото от скоро бях човек,но възнамерявах да разбера какво прави тук.
-Просто аз,не се страхувай-отговорих с тих глас зад гърба й.
-Какво правиш тук?-попитах вече с по-висок тон.