i ask you to judge me by the enemies I have made /lydia and darcy/

Времето беше повече от прекрасно. Слънцето грееше и радостно ободряваше всичко наоколо. Все едно с една вълшебна пръчица правеше не само хората да изглеждат поне малко по-щастливи и усмихнати, от което имаха нужда, защото по принцип изглеждаха постоянно нацупени и нещастни, но и самата природа изглеждаше, така все едно е част от едно малко райско кътче.. е, само ако не беше шумотевицата от забързаните на някъде коли, всичко щеше да е перфектно. Но разбира се думата "перфектно" изобщо не можеше да съществува в нашия свят днес. Всичко друго, но не и точно тази дума.
И какво по-хубаво от това в такъв прекрасен ден да се разходиш в парка, да подишаш малко чист и свеж въздух, да погледаш малко забързани хора, държащи топло кафе в ръка, тръгнали към поредната си професионална задача и освен това да се насладиш на тишината и спокойствието на природата, макар и да си заобиколен от толкова много хора. Но в град като този, където и да отиде човек, винаги щеше да намери още някой там. Понятието "да остана сам" също не можеше да съществува тук, въпреки че понякога ми се искаше точно това.
Седнах на една от възможно най-забутаните пейки в парка, от която човек спокойно можеше да наблюдава всички останали, но в повечето случай, те дори нямаше да го забележат. Наблюдавах забързаният им начин на живот, докато пиех горещото си карамелено капучино. Това винаги ми действаше успокояващо. Можех да си седя тук с часове и да продължа да правя това, което повечето биха характеризирали като "нищо", което за мен беше моето малко бягство от реалността. Не че не харесвах реалността, напротив, харесваше ми и то прекалено много.
Наблюдавах всички и можеше да се каже, че ги "изследвах". Съставях си преценка за тях от походката им, от начина по който изговаряха думите си, които дори не можех да чуя, от това как бяха облечени, от това дори как държаха чантата и кафето си. И в заключение можех да кажа, че всички бяха прекалено обикновени, прекалено скучни, прекалено сиви. И не бих искала да имам общо с нито един от тях
Забавлявах се с това и дори бях забравила за всичките домашни, с които ни бяха затрупали в училище и които щяха да ми отнемат толкова малко време, защото бяха повече от елементарни и които незнайно защо се струваха ужасно трудни на всички. В какъв свят живеехме изобщо?! И точно тогава мина едно малко момиченце, което забързано крачеше с книга в ръка и само викаше на майка си: "Хайде, мамо, ще закъснеем за училище" и преди да успея да си кажа:"Колко сладко и умно дете.. да можеше повечето да са като него" се сетих, че самата аз закъснявах за училище и на всичкото отгоре трябваше днес да бъда като всички онези идиоти от училище, които отиваха без домашно и то защо.. само защото имах по-важно занимание и то беше да обиждам и анализирам хората. Любимото ми занимание днес май щеше да ми изиграе лоша шега, кой да предположи, че и това щеше да ми се случи
Набързо взех чантата си и се забързах натам като по пътя се опитвах да направя и това, което се предполагаше, че вече трябваше да съм свършила. Тези две занимания едновременно ми идваха в повече, защото се сблъсках поне с дузина хора, които не спираха да викат зад мен, но аз така и не се спрях да ги чуя какво ми казват, а и всъщност предполагах, че нямаше да е нищо хубаво. Цялата тази одисея продължи сигурно 20 минути
И на всичкото отгоре, когато стигнах заветната дестинация, удари звънецът за край на втория час. Сериозно ли?! А толкова исках отново да се заяждам с учителката по френски и да поправям произношението и, и после да и се смея на реакцията, но уви пропуснах това велико забавление.
И естествено, когато не ти върви, си продължава в същия дух, защото само след по-малко от секунда видях най-дразнещото същество в училище Лидия. Както винаги не можех да не и кажа нещо. Дори и да беше само, за да я изнервя. Впечатление ми направиха листите, които държеше и разбира се, като човек, който винаги търси грешките в другите, забелязах че и тя беше допуснала такава.
-Знам, че за теб е твърде трудно, но няма ли поне веднъж да напишеш това правилно на френски, изпуснала си една буква
Понякога сама се чудих на себе си как мога да се заяждам за подобни дреболии.