Създаване на герой!

by **Лидия Мартин** Чет Сеп 11, 2014 4:29 pm

Препоръчителна бланка

Пускате героя си в тази тема и очаквате одобрение от администратор!

Пълно наименование на героя

Лик

Снимка на лика, който използвате.

Раса (Върколаци, Хора, Ловци, Китсуне, Канима, Ногитсуне, Они, Койот, Were-Jaguar)
[За върколаци: Алфа /бета / омега]

Години

Характер (минимум 5 реда)

Външен вид (не е задължителен)

История (минимум 10 реда)

Допълнителна информация (по избор)

Thankyou!

by **Ellia.** Вто Юни 23, 2015 5:47 pm

Elia - Faith - Martell ,звучи като име от приказките,нали? Като че ли сякаш още от самото й раждане съдбата й бе объркана и все пак някак предопределена? Елия. Винаги задължена да пази Надеждата,докато живота й винаги я запраща на места в които отдавна надежда не е идвала. Там където нежност не бе стигала,там където любовта бе безкрайно изстинала. Тя бе лъча светлина ,които носеше радост,емоция..чувство. Очите й бяха забравили що е то да плачеш и помнеха само как фалшиво да се усмихват. Вярва само на онова що е видяла с широко затворените си очи. В шепота на прикритите си рани, В интуицията, която не признава външност, думи и общоприетости, а само есенното преброяване на хубавото и лошото. Прегръща ли, превръща се в спокойно море от умиление, разлива топлина и и плиска целувки по кейовете на сгушения в нея пристан. А започне л ида обича заприличва на разпъпващо се пролетно цвете, ухаещо на вълшебна вечност. Тя умее да направи от човека – човек. Такъв какъвто е по призвание - огромна пищна градина от живинки, създадени да цъфтят едно от друго в сезони на взаимност. Или да вехнат в самота. Макар и забравила себе си,същността й никога не потъна в забвение и продължи да бъде това което винаги е била – едно червенокосо момиче,което бе приютило вселената в душата си,което раздаваше звезди в безсънни нощи, разпръскваше топла светлина в студените сиви дни и прибираше мрака у себе си,където го съхраняваше,е й толкова потребен колкото и светлината тъй като злото не може без доброто и никой не бе нито светец,нито тъмен дявол. Дали се бе посвeтила на на себе си,или другите? Дали истински допускаше някого в своята необятна вселена или просто ги залъгваше с малко шепичка от това което наистина бе? Тъгата си запазваше за себе си,а тя бе много и бе безгранична – тъга по забравеното,тъга по неизвестното,тъга за тези,които вече не бяха сред тях,но тези нейни тъмни кътчета оставаха само за нея и никой не се докосваше до тях.

ELIA ✿

19. Banshee . FC: Freida Pinto

[color:12d7=969696]THANKS ♥

by **Лидия Мартин** Вто Юни 23, 2015 5:54 pm

Одобрена си, добре дошла! Притен престой тук! :)

by **-miss darcy;** Вто Юни 23, 2015 6:14 pm

ABIGAIL JANE SMITH | ALSO KNOWN AS MISS GEORGIANA DARCY | 18 | HUMAN | LUCY HALE

Историята на красивата Абигейл изобщо не може да се опише с думите "красива като приказка". Момичето надарено с невероятна красота, чар, сексапил, и прекрасни небесно сини очи можеше да приличаше на ангел, но в душата си беше същински демон, който не спираше да се забърква в неприятности и глупости. Макар и не особено висока, но за сметка на това много стройна, брюнетката винаги успяваше да се забърка в нещо, от което накрая страдаше най-много самата тя, но заради ужасния си инат никога нямаше да се признае за победена. Под крехката си и невинна външност, облечена в секси дрешки, не се криеше кучката, в която се беше превърнала, а всъщност едно малко крехко и много наранено момиченце. Цялото и бунтарство и злоба се дължаха на нещата които беше преживяла и които я бяха променили прекалено много. А всъщност преди само няколко години Катрин беше пълна противоположност на всичко това - беше красиво, но невзрачно наивно момиче, в обикновени дрехи, мислещо си, че света е като страната на чудесата и навсякъде е пълно с панди и еднорози. А тя самата може да стане принцеса.
27 април 2008
Рожденият ден но момичето, който се превръща в истински кошмар..... Абигейл се прибира от училище, за да се приготви по-късно да излезе с приятелки, за да покупонясват за празника и. Въпреки че е първа година в гимназията искаше да не е свенливото сладко момиченце, което беше до сега, искаше да е най-популярната. Точно затова започна да измисля прякори на всички, смени гардероба си, започна да се гримира и изведнъж всички искаха да са като нея. Но важното беше друго, този ден щеше да накара лошата и същност веднъж завинаги да убие "доброто в нея".... Абигейл бавно вървеше към тях, когато изведнъж зад нея изкача някакво момче, което веднага и запушва устата с ръка и я отвежда в някаква мизерна сграда, миришеща ужасно и изглеждаща като излязла от някой хорър филм. Докато момичето се опитва да се бори с нападателя си, от мрака, който е обхванал мястото, се появяват още две момчета. И тримата са поне на около 23-24, доста по-високи и силни от нея. И искрено се забавляват от жалките и опити да се отскубне от приятеля им, още повече, когато той я пуска и тя започва да се умолява да я пуснат. Молбите и все едно са глас в пустиня или по-точно комедийно шоу за тях, защото те не спират да се смеят. Докато един от тях не и удря шамар, от който тя пада на земята, а очите и се изпълват със сълзи. Преди да е успяла да каже каквото и да е било следват още няколко удара, а след това и плашещо "сега ще се позабавляваме с теб, Бамби". Това още повече увеличава страха в очите и, а и това, че знае, че няма никакъв шанс да избяга. Все пак бяха един срещу трима. Твърде неравностойна битка. Нападателите и бързо се отървават от дрехите и, а молбите и да спрат, само увеличават желанието им, а финала.. той е ясен. След като се възползват няколко часа от нея, я оставят там и изчезват в мрака, точно и както се бяха появили.
След първоначалният шок Клеър се съвзема, и се прибира разплакана у тях. След като разказва на родителите си какво се е случило, нито един от тях не и вярва, защото според тях, тя сама си е виновна и сигурно дори и е харесало. Всъщност и не бяха далеч от истината, защото момичето плачеше не толкова, заради това което и се беше случило, а заради това, че беше изпитала удоволствие. Това беше моментът, в който невинното момиченце си замина и беше заменено от една красива и надменна кучка
Юли 2010
От онази случка насам, Абигейл започна да излиза с почти всеки срещнат, а родителите и се надяваха, че така ще може да ги избави от фалита, в които бяха изпаднали току що. Бяха готови дори да я продадат, а и знаеха, че тя няма да има нищо против. Но не бяха предполагали, че самите те съвсем скоро щяха да си платят за това.
Една прекрасна лятна нощ. Звездите и луната грееха много силно силно, все едно, за да подскажат, че днес нямаше да е напълно обикновена вечер. Една семейна вечеря щеше да се превърне в трагедия. А именно тази в семейство Смит. Докато вечерят напълно спокойно, изведнъж в къщата им нахлува въоръжено момиче, което се представи си името Джорджиана Дарси. Обяснява им, че сега ще си платят за всичко, което са сторили на Абигейл, което и разказано от Джон Смит. Родителите на момичето се опитват да се спасят по всякакъв, но не успяват. Застреляни са малко по-късно. А Абигейл.. е, тя е помилвана, но заплашена да не казва нищо. Всъщност нямаше и да го направи, защото от онази нощ мразеше от дъното на душата си родителите си, и това че сега се отърва от тях и беше дошло като истински подарък.
Наши дни
След като полицията я разпитват разбират, че брюнетката имаше доста сериозни психични проблеми. Разбраха че, всъщност Джон Смит е нейния въображаем приятел, с който са заедно от деца и с който дори можели да пътуват назад в миналото и напред в бъдещето, а красивата г-ца Дарси, която беше убийцата на родителите и, всъщност беше другото "аз" на Абигейл, която имаше и раздвоение на личността, което се беше засилило след посттравматичния стрес от изнасилването, което беше преживяла преди и на което никой не беше обърнал внимание. Всъщност Клеър беше една пълна развалина от психични проблеми, но обгърната в невероятна красота, чар и сексапил. Каква невероятна комбинация само. И след всичко това нямаше как да се озове на друго място освен лудница... както вече ви става ясно, Абигейл успява да избяга от там, като използва най-големият си талант, който беше открила, че може да прави още като малка - може да разчита мислите на всички около нея. Отначало това я плашеше, но после разбра, че тази дарба може много да и помогне. Всъщност това не е точно "дарба", а просто наблюдение на събеседника и използване на дедукция. Използва умението си по всякакъв начин - дори и за изнудване. След като бяга от лудницата, хваща първият възможен полет и се озовава в Ню Йорк. Още със стъпването в "Голямата Ябълка", г-ца Абигейл Джейн Смит, както беше цялото и име "умря" и на нейно място се появи г-ца Джорджиана Дарси, която не само чрез своите умения, но и интелигентност и познания не само в областта на историята, но и изкуствата, медицината, физиката, биологията, а дори и на астрономията Обигейл или както вече е по редно да я наричаме г-ца Дарси си беше един малък красив гений, с леко откачена страна

ако може да ми смените името на -miss darcy;

by **Лидия Мартин** Вто Юни 23, 2015 6:20 pm

Adelaide Kane е заета като готов герой и има точно определена роля във форума.
Относно баншитата, за сега се допускат само две и бройката е попълнена. Ще се наложи да смениш расата и лика на героя си. Извинявам се за причиненото неудобство. :)

by **-miss darcy;** Вто Юни 23, 2015 6:27 pm

никъде не видях тема с готови герои, дори я нямаше при главните герой /нещо че отдавна не е сред тях/но... добре xd
оправих го xd
пп ако може да ми смените името на -miss darcy;

by **Лидия Мартин** Вто Юни 23, 2015 6:28 pm

Съжалявам, мой пропуск. Отново се извинявам и да името ти ще бъде сменено веднага! ^^

by **irelia.** Вто Юни 23, 2015 6:49 pm

Характер:
Стени, крепостни стени, изграждани в продължение на десетки години. Все още не е намерила човека, пред който да отвори портите, нито пък този, който ще ги разруши, без да пита. От това би трябвало да разберете, че брюнетката не допуска лесно хора до себе си. През живота си са я наранявали прекалено много пъти, за да си го позволи отново. Надменна е, има самочувствие, което обаче определено е на основата на силната си същност и респекта, който вдъхва у хората. (И външният вид, де, но да не я изкарвам много самовлюбена) Ако успееш да проникнеш зад образната бариера, ще видиш, че Ирелиа е един прекрасен човек, който просто е минал през прекалено много за отрицателно време и затова е такъв. Тя е всеотдайна и би направила всичко за хората, които обича. Колкото и да не ѝ личи, брюнетката е безвъзвратна романтичка. Години наред е търсила любовта на живота си, но с времето се е уверила, че тя може би просто не съществува. Истинска сърцеразбивачка. Научила се е да не ѝ пука за хората, гледа единствено и само себе си. Но все пак, някъде дълбоко в душата ѝ се крие онзи слънчев лъч, опитващ се да пробие над ледената обвивка.

История:
Ирелиа беше едно най-обикновено дете.Когато става на десет тя преживява ужасна катастрофа заедно с родителите си.На нея й се разминава смъртта,но й се искаше така й да беше с родителите й. Искаше й се поне да бяха спасили един.Хората може би си мислеха,че тя не разбира какво точно става,но напротив.Тя знае абсолютно всичко.Знае,че вече е сама на света и знае какво е причината за катастрофата.По скоро кой е причината.Беше братът на баща й. Тя видяла точно какво се е случило.Опитва се е да разкаже всичко на полицаите,но те не й вярват.Мислят,че тя си измисля.Тогава тя решава сама да реши случеа. Колкото и да опитваше нищо не намираше.Винаги е знаела,че е чичо й. Вярва на очите си. Нещо винаги я е спирало.Това се наричаше страх.Беше страх,че и тя ще последва същата съдба като тази на родителите си.

ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Вече Ирелиа е голяма.Този път нищо нямаше да я спре дори и този страх да не умре.Намира скривалището на чичо й.Отива там.
-Време е!-прошепна тя тихо.Извади един пистолет от колата.Внимателно пресече прага.Нея не я интересуваше какво ще види там.Важното бе да приключи с това,което винаги е искала да направи.На първия етаж нямаше никого.Тя се качи и на втория.Беше празно.Но ето,че изведнъж се чуха два гласа.Ослуша се.Влезе в стаята откъдето се чуваха тези гласове.Там имаше двама мъже.Единия от тях беше онзи за който беше дошла.Не се поколеба и застреля и двамата.Увери се,че са мъртви.Малка зловеща усмивка се появи на лицето й.Знаеше,че не бива да става като него,но въпреки това го направи.За да няма доказателства срещу нея тя ги заличи.Слезе по стъпалата.Излезе навън.Качи се в колата.Нещо я накара да натисне педала за газ до дупка.Това беше звука на полицейската сирена.Тя се разкара от това място.Беше много доволна,че е отмъстила.

ПРЕДИ ЧЕТИРИ ГОДИНИ
Всъщност не само заради убийството на родителите й направи престъпление.Направи го понеже мислеше,че човека който я изнасили преди четири години е било дело на чичо й Фред. Беше и права.Човека който бе застреляла с Фред беше онзи който й направи зло.Всичко стана ей така.Дори не разбра името на онзи.Просто както си вървеше по улицата през нощта някой изведнъж я хвана.Сложи ръка на устата й за да не може да говори.Приклещи я до една от стените на запустялата къща където я заведе.След това преживяване тя още повече на мрази чичо си.Не разбираше защо го правеше.Защо й провали живота.Никога нямаше да разбере защото направо искаше да го убие за да не стане точно обратното.

ДНЕС
Тя отива в Наскоро се е преместил в град наиме Бийкън Хилс. Най-накрая намира място където да е щастлива и където всеки ден да се усмихва. И най вече да не й напомня за всичките й злини и за всичките злини,които са й причинили. Крие миналото си в тайна.

Irelia McKoul-21-fc:penelope mitchell-race:human;

by **Лидия Мартин** Вто Юни 23, 2015 6:51 pm

Одобрена си, добре дошла и приятно прекарване тук! :)

by **harmony.** Сря Юни 24, 2015 6:11 pm

Създаване на герой! Beautiful-Cher-xx-cher-lloyd-30423647-500-693

Хармъни Картър // 20 // върколак (омега) // Cher Lloyd

"Страх ли ме е? Страх ли ме е от този свят, заобикалящ ме? От хората? А може би точно те са моят най - голям ужас ... мразя ли ги или те мразят мен? Трябва ли всеки ден, в който реша, че имам смелостта да отворя очите си, да се страхувам ... да изпитвам ужас от това, че ако погледна само дори за секунда ще бъда мъртва ... че те ще ме убият? Сякаш ме дебнат. Всеки ден. Всяка нощ. Не ме оставят и няма да го направят, докато не ме намерят на пет метра под земята ... какво да сторя? Имам ли избор? Имам ли друг вариант? Аз съм толкова слаба ... по - слаба от лист хартия, който е на път да се срещне с водите, които ще го съсипят.
Но ти не можеш да ми помогнеш, нали? Далеч си ... много далеч. Нас двамата ни делят цели две измерения ... една граница, която ме е страх да преодолея. Не искам да бъда там, където си и ти, въпреки че много ми се иска да бъдем заедно отново, но не можем ... ти вече си мъртъв, а аз не го искам за себе си ... има толкова много неща, които мога да направя, нали? Ти сам го каза ... помниш, нали? Онзи ден, в който ти ми обясни всичко, без да се колебаеш.. Каза ми, че не ме обичаш, но знам, че ме излъга ... ти винаги ме лъжеше и може би сега, ако можеше да се върнеш, щеше да го направиш само за да ме измамиш отново и просто да изчезнеш, защото не виждаш смисъл в отношенията ни ... за теб това са две съдби, които никога не биха могли да се преплетат една в друга, защото теб те беше страх ... може би ти бе по - слаб дори и от мен в момента ... но какво говоря!! Та не ти, а аз съм решила, че ще преодолея трудностите си чрез едно най - обикновено писмо до човек, който не би могъл да го прочете, защото е мъртъв ... но едва ли, ако беше жив щеше да го погледнеш. Може би щеше да го захвърлиш ... права съм, нали?
Знаеш ли ... все пак вече изгубих много време, докато напиша всичко това ... плаках повече, отколкото мислех за всичко, което написах досега. Помниш ли детето, което ти не желаеше ... него вече го няма. То умря така, както ти пожела да се случи. Отиде си в същия ден, в който и ти също.
Ти си виновен за всичко, което се случи с това невинно създание и го знаеш дори по - добре от мен, но не разбирам само какво бе виновно то? Защо трябваше да му го причиняваш? С какво бе заслужило гнева ти? Не трябваше ли върху мен да се стовари злобата, с която е изпълнено сърцето ти ... беше, а може би все още е, макар че не можеш да усетиш нищо, защото вече си мъртъв.
Знам какво щеше да кажеш, ако беше жив ... знам, че щеше да го кажеш, защото едва ли щях да ти го пиша, ако можех да говоря с теб ... щеше да се изразиш така "Отново мислиш за проклетото дете, курво, казах ти да го разкараш, но ти не ме послуша, нали така?" Може би щеше и да му удариш шамар, което щеше да ти се види много нежно и най - вероятно щеше да ми подариш още няколко синини и още много кръв, които щяха да задоволят желанието ти за отмъщение ... поне за малко. Все пак аз бях виновна за това дете, с което ти се качих на главата ... сякаш съм го искала и повярвай ми, ако можех щях да го махна много преди ти да ми го заповядаш, но не можех да извърша подобен грях ... не исках да съсипвам ничий живот, но явно не ми се и наложи. Ти сам сложи края на собственото си дете. Аз ли трябва да се чувствам нещастна от това? Аз ли го убих? Мисля, че направих достатъчно много, за да го спася и ще се запазя, за да не можеш ти, гадното копеле, да продължава да съсипва живота ми дори и след смъртта си.
И с това писмо мисля да приключа с теб окончателно. Да те изтрия от живота си така, както бих направила с всеки друг на твое място и повярвай ми, ще го направя ... или поне ще се опитам. Ако си мислиш, че това са празни приказки, много се лъжеш. Трябва да си пълен глупак, за да си мислиш, че този цирк ще продължава вечно. Нищо, че детето е мъртво ... аз, глупачката, страдах много повече за теб, отколкото за съществото, което заслужава много повече дори и от мен самата, но какво можех да направя аз? Бях попаднала в лапите на най - големия мошеник, който някога бях срещала ... успя да ме уловиш и заключиш в клетка, която успях да разруша и вече съм свободна!! Не съм зависима от теб ... нито от някой друг. Сега завися само и единствено от себе си и благодарение на теб вече ще внимавам да не попадна отново в мъгла, която да се окаже моят затвор ..."
Сълзите й започваха своя път от очите й и преминаваха по бузите й и падаха върху листа, който бе нашарен с думите, които нямаше смелост да изрече на глас. Олекна й. Чувстваше се много по - добре сега, когато бе успяла да събере мислите си и заедно с чувствата от сърцето си да ги изкара някъде извън нея. Избърса сълзите и скъса парчето хартия, хвърли го в кошчето и въздъхна. Сякаш започваше нов живот ... можеше и да заспи спокойно днес, нещо което не й се случваше много често, но вече стана навик, което й харесваше все повече и повече. Мислите й за нероденото й дете избледняваха, а за мъжа, който твърдеше, че обичаше, сякаш никога не бе съществувал. Бе заблудена, което сега не й личеше толкова. Сега не бе толкова изгубена, колкото когато го срещна, което си беше чисто постижение и повдигаше настроението и самочувствието й. Липсата на власт върху нея, която усещаше във въздуха, се бе превърнала в свобода, което за нея вече бе най - важно в този момент.
- Беше страхотна, Хари - дразнещото гласче на сестра й я върна към реалността, която сега не й изглеждаше толкова грозна, колкото допреди малко.
Беше свикнала да й правят комплименти. Особено, когато ги чуваше от това мъничко създание. То винаги я хвалеше, дори когато Хармъни правеше грешки. Както тази, например. Изобщо не се представи добре. Можеше много повече. Тя трябваше да е перфектна. Можеше да бъде, но всичко, което й се случи последните няколко месеца провали всичко, което градеше с години. На най - важния концерт в живота си, тя се представи най - зле. Ако майка й беше жива, щеше да подложи Хармъни на 48-часово мъчение. Щеше да я накара да стои пред проклетото пиано, без да й позволява да мръдне оттам. Мразеше този инструмент, но майка й имаше огромни амбиции. Искаше да превърне дъщеря си в един перфектен музикант ... известен също. За това и от детството си помнеше само свиренето на пиано, което всички намираха за невероятно, докато нея я отвращаваше.
- Благодаря ти, Блеър - рече нежно Хармъни и прегърна момиченцето.
Не искаше да показва на сестра си тъгата, която се таеше дълбоко в душата й. Тя трябваше да си остане само за нея и да не се показва пред никого, нали така? Все пак само тя знаеше за връзката си с този мъж, за нероденото им дете ... че дори и за смъртта на двамата.
Усмихна се, докато от очите й започнаха да се стичат сълзи и тя прегърна още по - силно момичето, защото знаеше какво я чака. Знаеше, че скоро й предстоеше да разбере истината за себе си .. трябваше само още малко да порасне ... това щеше да бъде съдбата и на нейното дете. И то щеше да страда, заради това, в което щеше да се превърне ... може би му направи услуга ... а може би то щеше да харесва живота си, щеше да се чувства добре ... всъщност имаше ли значение вече. То не е живо, трябва ли да продължава да си мисли за него? Каква щеше да бъде ползата от всичко това ... само губене на време, на нерви .. тя не го искаше.
Отдръпна се от детето и изтри сълзите си. Погледна към очичките на малкото момиченце и се усмихна още по - широко. Знаеше, че Блеър има въпроси, които иска да зададе, но Хармъни не й позволи да го направи .. само с погледа си само с усмивката си.
- Да си вървим, миличка, баща ни ни чака отпред - рече Картър, хвана ръката на детето и го поведе към изхода.

by **Лидия Мартин** Сря Юни 24, 2015 6:42 pm

Одобрена си, добре дошла и приятен престой тук. Можеш да се обръщаш към Адмнистраторите по всяко време! : )

by Sponsored content

Създаване на герой!

Създаване на герой!

Re: Създаване на герой!

Re: Създаване на герой!

Re: Създаване на герой!

Re: Създаване на герой!

Re: Създаване на герой!

Re: Създаване на герой!

Re: Създаване на герой!

Re: Създаване на герой!

Re: Създаване на герой!

Re: Създаване на герой!

Re: Създаване на герой!